"Трети носи меден кавал да свири,че отива на момина седянка."
Народна песен

За кавала

Въведение

Кавалът е един от най-мелодичните и красиви инструменти в българската фолклорна музика. Със своята мекота и кристална звучност, той може да предаде един много богат спектър от емоции и настоения, което му придава уникален музикален характер. Кавалът е интересен също и с това, че силно въздейства на своите слушатели, като ги води до непосредствени музикални преживявания. Ето защо, той се е развива като инструмент, който е присъствал като неотменен елемент в битието на българина. Съпровожда всички значителни събития както от обществения, така и от личния му живот. Така кавалът се превръща в любим инструмент на всички българи - под звуците му се вият буйни хора и кръшни ръченици. Това малко изложение за има за цел да опише българския кавал в характерните му черти.

Произход и разпространеие на кавала

Кавалът е народен дървен духов инструмент, който се среща по нашите земи от стотици години. Българското му название произлиза от турската дума "kaval", която значи дълга, куха дървена пръчка за надуване. Трудно е да се останови кога и къде въобще е възникнал кавалът, защото историческите данни за неговия произход и първоначален вид са оскъдни. Може да се твърди, че първоизточникът му се е появил далеч преди идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров и че днешният кавал е резултат на дългогодишно усъвършенстване. Затова прототипът на сегашния кавал трябва да се търси в египетските, сирийските, а по-късно и в гръцките духови инструменти. Като фолклорна флейта освен в България, кавалът също е разпространен навсякъде в Азърбейджан, Турция, Македония, Албания, Косовска Албания, северна Гърция, южна Румъния, Армения. Кавалът най-често се свързва с планинските овчари на Балканите и Анадола и се твърди, че е бил разпространен навсякъде в тези региони при юрукцките номади, който населявали Пиндус, Шар планина, Пирин, Родопите – т.е. южните планини на Балканския полуостров и татарските планини на Южна Турция.

Като един от най-популярните български инструменти, кавалът се среща в почти всички етнографски области на страната. Южна България – Тракия и североизточна България – Лудогорието са се обособили като най-известните кавалджийски школи, където кавалджиите свирят с плътен и звучен тон, с лекота преминават в различните регистри и изпълняават добре както бавни мелодии, така и бързи хора. Там кавалът се използва както като солов инструмент, така и като важен елемент на народния оркестър. Често той служи и като съпровод на народните певици и певци. В настоящето кавалът, поради многообразните си технически способности, се използва успешно в множество стилове на съвременната музика – майсторските джазови изпълнения на известните ни кавалджии Теососий Спасов, Недялко Недялков и Матю Добрев са несъмнено предмет на възхищение сред любителите на джаза и етно-джаза не само в България, но и извън границите й.

Техническо описание на кавала

Кавалът представлява на глед простичка, дървена, цилиндрична тръба. За разлика от класическата флейта, той е напълно отворен и в двата си края. Свири се, като се вдухва откъм заострения край на горната страна. Кавалът често се изработва от три части (еклемета), които се вмъкват една в друга. Върху горната, първа част няма пръстови отверстия. Във втората част са разположени осем дупки – седем въху лицевата страна и една в гония край на задната страна. Третата част на кавала има четири различно разположени дупки, които не се затварят при свирене. Те се наричат душници или дяволски дупки. Първата отгоре надолу служи за прозвучаване на основния тон, а останалите са резонантни дупки, т. е. те подобряват тона и интонацията на инструмента. По този повод има една интересна народна история, в която се разказва как дяволът опитал да надсвири един овчар. Докато овчарят спял, дяволът пробил дупки в овчарския кавал, но вместо да го повреди, това направило звука му по-красив. Така дяволът не успял да надсвири овчаря.

Доброкачественият материал за направа на кавала, неговата плътност и тежина са от голямо значение за звучността му. Най-подходящи за изработка на кавала са дряновото дърво и чимширът. За да се предпази от разсъхване и спукване, кавалът трябва да се поддържа като се смазва отвътре и отвън с бадемово масло или рафиниран зехтин. След всяко свирене трябва да се подсушава със суха памучна кърпа и известно време след това пак да се смазва.

Видове кавали и техните характерни особености

В България са разпространени няколко вида кавали с различна дължина, която варира от 50 до 90 см, и различна ширина – от 16 до 18 мм. Пръстовката обикновено е еднаква за различните кавали, но строят им е различен – по-дългият кавал може да произвежда по-ниски тонове, а по-късият – по-високи. Най- употребявани кавали са тези в до строй, си-бемол строй, алтов кавал в сол строй и малко кавалче в до строй.

Кавал в до строй от ре

Това е най-разпространеният кавал в цяла България. Общата му дължина е 64 см, а диаметърът му е 16 мм. Има непълен тонов обем от ре (D) на първа октава до до (C) на четвърта октава. Този кавал е характерен с ясната си, мека и светла звучност. Според тоналността има четири различни регистри. Много характерен звук на кавала – така наречената "каба" – се постига чрез едновременното звучене на първи и втори регистър. В средния регистър от ре до ре тоновете се отличават с особена нежност и яснота. В него се свири със сравнителна лекота. В този регистър кавалът се съчетава най-добре с други народни инструменти като гъдулка, тамбура и гайда. Високият регистър от ре до до звучи ясно и светло. В него се свири с известно напрежение. Тук е важно да се отбележи, че кавалът от първа към втора октава октавира, а от втора към трета квинтува. Не може да се каже, дали кавалът е чисто квинтуващ или октавиращ инструмент, защтото тоновете му се получават по реда на обертоновте. За преминаване от по-висока октава към по-ниска и обратно се прилага техниката на така нареченото пренадуване на кавала, леко присвиване на устните и усилване на въздушната струя.

Кавал в си-бемол строй

Той е характерен с по-матовите си тонове. Всичко казано за кавала в до стрй се отнася и за този кавал. Подходящ е за съпровод на народни певци и по-рядко за народен оркесър.

Алтов кавал в сол строй

Забележителен е с меката си, матова и красива звучност. С него се произвеждат широки и плътни тонове. Звучи красиво и в ниския регистър и е също подходящ за народен оркестър. Използва се и за темброва окраска, за съпровод на народни певци и за дует кавали. Всичко казано за кавала в до стрй спрямо техническите му възможности се отнася и за кавала в сол строй.

Малко кавалче

Характерни за него са ярките, светли и във високия регистър пискливи тонове. В ниския регистър звучи слабо и безцветно. Технически възможности са същите както и на другите кавали. Той свири бързи мелодии, трилери, стакати и др. Използва се заради ярките си, светли тонове.

Заключение

Както става ясно от изложеното, кавалът е един изключителен музикален инструмент, който предлага големи изразителни възможности на своите изпълнители. Ето защо е чудесно, че все повече и повече млади хора откриват, ценят и запазват това наше национално културно богатство.

Използвана литература:

  • Прашанов, Тодор, Начална школа за кавал, 2005, София
  • Досев, Любен, Методическо ръководство за овладяване на орнаментиката в Южнотракийския кавалджийски стил, 1994, Пловдив
  • http://en.wikipedia.org/wiki/Kaval

Съставила: Мария Кирева